Психология Човек & Природа

6 филма, които ще ви накарат да се замислите върху реалността и живота

Някои филми са направени, за да докоснат сърцата и душите ни с изобилие от настроения. Някой от тях събуждат нашата човечност и съпричастност, други докосват ума ни за да разширим съзнанието си. Тези филми се занимават с въпроси, които тормозят някои от нас, а други се страхуват да размишляват върху тях. Това са филми, които сигнализират за нашето пробуждане, карайки ни да виждаме живота и собственото си съществуване по различен начин.

 

#1 Waking Life/Реален живот, от Ричард Линклатър

Кое е сън и кое реалност? Можем ли всъщност да правим разлика между двете? И какво означава сънят? Това са само част от въпросите, които режисьорът ни представя във филма.

„Ако се замислим, почти всяко човешко поведение и дейност не е много по различно от животинското държание. Разликата между Платон или Ницше и обикновен човек е по-голяма от разликата между шимпанзе и обикновен човек. Царството на възвишения дух е трудно постижимо. Не сме развили необходимите ни ценности. Кои са тези прегради, спиращи ни да достигнем потенциала си? Отговорът се намира у друг също толкова важен въпрос: Коя е най-дефиниращата човешка характеристика – страх или мързел?.“

Филмът на Ричард Линклатър представлява анимирана драма, която задълбава в редица социални, философски и теологични проблеми. Режисьорът е включил освен познати на широката публика актьори, така и университетски преподаватели, социолози, психолози, учени и писатели, които развиват подробно концепцията на представените идеи в отделни сегменти. Те са абстрактно навързани в наратива на филма и се развиват в сънищата на ненаименувания главен герой, който се опитва да избяга от екзистенциалния капан, в който се намира.

Преминаването от ефирното към реалното, поставя под въпрос валидността на всеки аспект на съществуване. Този филм ще запълни ума ни с философски въпроси, най-големият от които е: Дали животът ми е реален?

 

#2 Samsara/Самсара, от Рон Фрик

„Самсара“ е невербален, или наричан още „ням“ филм, описван от създателите си като „медитация стъпка по стъпка“. Сниман близо 5 години, в 25 страни по света, на 5 континента, „Самсара“ ни отвежда в различни светове, свещени земи, зони поразени от катаклизми , индустриални комплекси и природни чудеса. Филмът използва висококачествени фотографии, сцени от природата и човечеството за да стимулира зрителя. Не съдържа сюжет или актьори, въпреки че в отделни моменти се появяват няколко персонажа. „Самсара“ е продължение на творбата на Рон Фрик – „Барака“.

Заглавието на филма е санскритската дума за цикъла на непрекъснат живот. Буквално означава непрекъснат поток, думата е използвана за описване на цикъла на раждане, смърт и прераждане. Графиките са красиви, а музиката уникална. Малките елементи на визуалния разказ са свързани заедно в един сложен поток, а посланието е за едно глобално съзнание и взаимосвързаност.

 

#3 Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives / Чичо Бунме, който помнеше предишните си животи, от Апихатпонг Верасетакул

Апихатпонг Верасетакул спечели Златната Палма в Кан с тази леко комична приказка за смъртта и прераждането, действието се развива в селските североизточни райони на Тайланд.

Чичо Бунме е като всеки земеделец, страдащ от бъбречна недостатъчност, заобиколен от любимите си хора, посещаван също така от духовете на съпругата и сина си. Спомняйки си миналите животи и чакайки смъртта Бунме вижда разни фантастични създания, воден бивол, несъществуваща принцеса, говореща риба, и насекоми, които поглъщат дневната светлина.

Филмът се занимава с въпроси, свързани с паметта, трансформацията, прераждането, както и естеството на нещата, изправени пред смъртта. Ще се хареса на тези, които отдават почит към изкуството на киното.

 

#4 Under The Skin / Под кожата, от Джонатан Глейзър

Историята е за едно безмилостно извънземно същество, приело облика на красива жена и дебнещо жертвите си по магистрали, мотели и всякакви отдалечени кътчета, възможно най-далеч от големите градове. Постоянно обикаляйки в търсене на нова плячка, героинята на Скарлет Йохансон разчита единствено на излъчващата си сексуалност, която винаги гарантира привличането на нищо неподозиращи мъже.

Но въпреки че е изключително ефективна в действията си, с течение на времето жената-пришълец започва да се променя, най-вече заради сложността на човешкия живот и човешкия свят. След известно време прекарано на Земята, тя започва все повече и повече да прилича на истински човек с истински чувства – промяна която я изправя срещу съществата от собствения си вид.

 

#5 Enter the Void / Внезапна празнина, от Гаспар Ное

Токио. 20-годишният Оскар е пласьор на наркотици, а 18-годишната му сестра Линда работи като стриптизьорка в нощен клуб. След смъртта на родителите им той й обещава да не я изоставя при никакви обстоятелства. Смъртно ранен, Оскар разбира, че умира без да изпълни обещанието си. Духът му странства из Токио, а минало, настояще и бъдеще се сливат в една кошмарна халюцинация…

Главният герой се скита из времето и пространството, а темпото става все по-бързо. Ставаме свидетели на обрат и в крайна сметка оставаме изумени. Това ли е задгробният живот или ума ни в отчаят опит преди смъртта изпълва животът ни със съдържание? Храна за размисъл.

 

#6 Всичко от Андрей Тарковски

Буквално всичко.

Още в първия си филм „Иваново детство” Тарковски се показва като режисьор, умеещ да разкрива на екрана не само външните събития, но и дълбоките вътрешни преживявания на героите. Следващата му работа е историческият епос „Андрей Рубльов”, който в първоначалния си авторски вариант се наричал  „Страсти по Андрею”. В този филм Тарковски, възползвайки от сходството в имената, в известна степен се отъждествява с древноруския иконописец Рубльов и показва на зрителите бита и същността на средновековна Русия – едновременно през очите на главния герой и своите собствени. Обективният разказ за събитията във филма на Тарковски е представен като субективните наблюдения – не на учения-историк, а на твореца. С фантастичната философска притча „Соларис” Тарковски изследва непознаваемостта на външния свят и сложните дълбини на човешката психология. В автобиографичната си изповед „Огледало” режисьорът се опитва да изрази на екрана своите детски спомени, мечти, асоциации. Той е убеден, че киното е способно на истински философски и психологически прозрения. Филмът му „Сталкер” съчетава опит да се приближим до непознаваемостта на външния свят с  дълбоко потапяне в тайните на човешката душа. Героят на италианския му филм „Носталгия” е руски емигрант. Лентата била принципно аполитична, но все пак предизвикала подозрения в съветския режим.

Съветското кино винаги е било специално, но Тарковски е на върха на мисълта провокирайки чрез филмите си. Детство, сънища, памет, метафизично и мечтитова е като запазената марка на филмите му. Определено не е от лесните за гледане режисьори, но ако изгледате негов филм ще продължите да се връщате объркани, хипнотизирани, а понякога дори и влюбени.

 

Източници: Learning-mind; Image Credit

 

Подкрепете ни като харесате страницата ни във Фейсбук