Война & Мир Ресурси

Петролна ера

Наскоро срещнах един стар приятел. Виждаме се рядко, защото живеем далече един от друг. Хапнахме, пийнахме, полафихме и както си му е редът – поспорихме. Както са казвали древните римляни: “В спора се ражда истината”. Всъщност зависи, ама това сега не е важно.

Та този “мой човек” започна да шофира  в леко напреднала младежка възраст и бързичко се превърна в любител на тежките германски лимузини и многобройните конски сили. В един момент разговорът ни се завъртя точно около тази тема, и той каза:

“Мисля, че петролът никога няма да свърши, но ако това все пак стане, те ще измислят някакъв синтетичен”. Прозвуча ми като пожелание и спонтанно му отговорих: “Ако можеше, вече да са го измислили”.

Повечето обитатели на Земята не са наясно, че от около 160 години живеем в “Петролната ера”. Нефтът и производните му продукти са отключили едно скокообразно технологично развитие, което е било невъзможно за хората в продължение на хилядолетия преди това.

Не харесвам популярната метафора “черно злато”, защото за мен тя описва петрола само като стока и бизнес. За да опиша подобаващо важността му за днешната цивилизация, ще го нарека “кръвта на икономиката”. Но както е известно, и тази монета има две страни – ние просто не можем без него – пристрастени сме, зависими сме. За екологичните проблеми и геополитическите му измерения съвсем да не говорим.

Разбира се, че моят приятел не е единственият, който не иска да си представи края на тази ера и всичко хубаво, което ни е донесла. Но едно е сигурно – по една или друга причина – край ще има.

Въпреки, че петролът е бил познат на хората от хилядолетия, индустриалния му добив започва през 1859 г. Тогава заработва и първата рафинерия. В началото идеята е да замести китовата мас в лампите, но съвсем скоро се появява електрическото осветление, което застрашава да го направи ненужен. Дори разработването на двигателя с вътрешно горене отначало не означава спасение за петролната индустрия, защото първите автомобилостроители използват за гориво етанол (алкохол). Малко след началото на 20-и век, Рокфелер успява да убеди Хенри Форд да използва бензин и така започва триумфалния поход на течното изкопаемо.

Съвременната употреба на суровината е доста разнообразна – освен горивата, тя е основна за няколко огромни бранша като химическия и фармацевтичния, а те пък доставят изходни продукти на всякакви преработващи отрасли. В крайна сметка се получава така, че като се огледаме наоколо, трудно можем да открием предмет, който не съдържа нефт. Но основната му заслуга се състои в това, че силно улеснява задоволяването на енергийния глад на човечеството и повишава цялостния жизнен стандарт. Един швейцарски историк дори вижда в това главната причина за нарастването на продължителността на живота и експлозията на световното население през последните 100-150 години. За цели 2600 г. между 1000 пр. Хр. и 1600 сл. Хр., населението на планетата нараства бавно от 200 на 500 милиона. През 1804 г. е достигнат 1 милиард, а през 1927 г. 2 милиарда. 1960 г. отбелязва третия, 1974 г. четвъртия, 1987 г. петия, а 1999 г. шестия милиард. През 2011 г. вече има 7, а съвсем пресни данни от 2016 г. показват 7,44 милиарда земляни. Има различни прогнозни модели за бъдещото развитие, които съдържат много неизвестни, но за момента се знае, че населението се увеличава с 82 милиона годишно или 2,6 души на всяка секунда. И едно е сигурно – всяко поколение ще иска да живее не по-зле от предишното.

Съвсем логично с нарастването на населението се наблюдава и паралелно увеличение на консумацията на петрол – най-вече в “развиващите се страни”, които преследват достигане на жизнения стандарт на “развитите страни”, в които от своя страна от скоро успешно се полагат усилия за намаляване на потреблението. Главното внимание сред “развиващите се страни” е насочено към Индия и Китай, защото взети заедно представляват 1/3 от всички хора на планетата. Там енергийното потребление на глава от населението все още е доста по-ниско в сравнение с това на “развитите страни” и, ако се получи едно доближаване на “западните стандарти”, ми се струва, че планетата ще се промени значително. Както казва един мой любим комик: “Ако един ден, всеки китаец и индиец може да си позволи собствен автомобил, когато всички се качат на колите си, завъртят ключа и покарат 15 минути – лека нощ, Земя!”

Днес по света всеки ден се изразходват 94 милиона барела суров петрол. Това прави 34 милиарда на година, като се забелязва годишно повишение от 2%. За по-малко информираните ще поясня, че 1 барел = 159 литра. През 1970 г. консумацията е възлизала на половината от днешната, а през 1950 г. само на 1/8. Тук започва да се натрапва въпросът до къде сме стигнали и още колко остава.

Към момента има открити, потвърдени и достъпни за добив 1700 милиарда барела. Значи, ако вземем днешната консумация (34 милиарда/год.) и се надяваме, че тя няма да расте постоянно, получаваме точно 50 години. Но това е по-скоро оптимистично и цялата работа всъщност е далеч по-сложна, защото различните находища имат различна специфика, която изисква различни технологии и дълбочина на експлоатация – тоест различни разходи. Освен това, с приближаване на изчерпването добивът обикновено се оскъпява и може да бъде преустановен при неблагоприятни цени на петрола. По тази причина, цената на петрола определя къде, как и колко ще се произвежда, а също и дали ще се търсят нови залежи. За нея отдавна е известно, че тя не се образува само като продукт от търсенето и предлагането – както повеляват пазарните принципи, а се е превърнала в политикум. Това може би е оправдано, когато става въпрос за един от най-важните ресурси на планетата.

Все пак има случаи, в които пазарните закони функционират прекрасно, а именно когато се налага да се открият продукти или технологии, които да заместят вече остарели или поскъпнали такива. Тъй като основната част от използваните петролни продукти се изгаря от транспортните средства, не е тайна, че напоследък в редица “технологични нации” разработването на алтернативни концепции за мобилност е обявено за стратегически сектор. Плодовете на тази работа вече си пробиват път към световните пазари, макар че все още са недостъпни за широките маси и като цяло предизвикват някои технологични и структурни неясноти. Тук нямам предвид само електромобилите, но за моя приятел те засега и без това не са опция.

Връщам се към думите му и започвам да се интересувам дали на някого вече не му е хрумнало да изобрети “синтетичния нефт”. И действително се оказва, че това се е случило в една млада и малка германска фирма, която през ноември 2014 г. в присъствието на министърката на науката Йохана Ванка демонстрира изобретението си. На госпожата дори се пада честта да включи машината, която е висока и широка по 14 метра. На базата на отдавна познат процес, който се нарича Фишер-Тропф-синтеза, съоръжението е в състояние да произведе нещо, което много прилича на нефт и може безпроблемно да се преработва в нормалните рафинерии с цел получаване на познатите ни горива. За целта са нужни само въздух – по-точно въглероден двуокис, вода и електрическа енергия. Крайният продукт дори превъзхожда нефта с това, че е по-чист, защото не съдържа серните съединения и другите мръсотии, които природата ни е забъркала в своя коктейл. Машината е дименсионирана така, че да дава до 1 барел дневно, но по-мащабно производство засега не се предвижда, защото цената на крайния продукт е около 3 пъти по-висока от тази на петрола.

Добре, все пак е някакво начало.

Ще се обадя на “моя човек”, за да му кажа, че има надежда.

автор: Руси Русенов

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели