Моят глас Начин на живот Психология

ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ…

Лято е, безспорно. Напоследък разбирам това не по високите температури или лекооблечените хора, а по всичките в следствие на това видими татуировки. Честно казано, вече виждам само татуировките.
Признавам си, че преди има-няма 15 години и аз за последно си играех с мисълта да се сдобия с някаква подкожна рисунка. Даже още си спомням какъв мотив си бях намислил. Но ми мина. Като грип ми мина. И сега не съжалявам.
Човек може да прочете в статистиката, че 10% от населението в така наречените „западни (свободни) страни“ имат поне 1 татуировка. Още по-интересно става, когато вземем младежта (до 35 г.). Там цифрата отива към 40% и се оказва, че жените го правят по-често (не онова). Също интересен факт е, че към 5% от татуираните след време по една или друга причина прибягват към отстраняване на рисунката. Не знам кое от двете решения е по-зрялото, но във всеки случай плащаш 2 пъти и то, ако мине без усложнения. Болките си остават гратис.
Та що е то, потребността да легнеш под иглата? Ами май не е много по-различно отколкото онези работи със силикона, ботокса и пиърсингите. Суета ли му викаха?
Не, не е толкова просто – някои го правят, дето се вика, по инерция. Защото приятелят, комшията, идолът го имат. Или като израз на бунтарство, принадлежност към субкултура, от любов към партньора или пък домашния любимец. Може да се срещне дори теорията, че татуировките действат на някои хора като афродизиак. Не знам дали това не е някакъв маркетингов трик на тату-индустрията 🙂
И въпреки, че татуировките са познати от над 5000 год., като по нашите земи са доказани при траките, до не много отдавна се смятаха за нещо дивашко и неприлично. Направо си бяха признак за принадлежност към ниските прослойки на обществото и съответно се избягваха от онези, които не искаха да бъдат „пъхнати в това чекмедже“. Но от 80-те години се случва истински ренесанс на това….хм.., хайде компромисно да го наречем „изкуство“. Станало е толкова нормално, че бившият затворник с аматьорски надраскано „хиксче“ между палеца и показалеца или надпис „Айше“ някъде по-нагоре по ръката просто не се забелязва в гората от шарени тела. Сега се носят цели гърбове, ръкави, крачоли и не знам си там какво още. И не се изненадвайте, ако от яката на ризата на банковия директор се показва някой мастилен мотив. Или пък от деколтето на някоя министърка.
Не съм сигурен, дали не халюцинирам, но ми се струва, че най-големите светила в бизнеса дори могат да татуират в 3D, защото преди няколко дни се разминах с един тип, който имаше някакъв озъбен лъв или тигър на цялото рамо, че и към гърдите и гърба. Дали беше от ъгъла, цветовете или движението на собственика, в онзи момент това животно изглеждаше толкова истинско и живо, че тръпки ме побиха. За миг си помислих: „Сега ще ми се нахвърли и край“. Не мъжът, макар че, ако животното беше истинско, сигурно щях да избера мъжа. Той поне нямаше да ме изяде. Както и да е, размина ми се.
Каквато и да е причината да се татуираш, със сигурност е психологическа, защото не се сещам каква физиологична потребност може да задоволява. И тогава попадам на тази снимка, която ме оставя без думи. Не е необходимо да го познавате, дори и да сте голям футболен запалянко с обширни познания.


Гледам този младеж и си викам: „Изглеждаше скромно момче с голям талант и бъдеще“. Все още може и трите неща да са истина, но ми се струва прекалено самовлюбено да си татуираш собствения образ. Мястото и размера не са толкова важни в случая. Също кой е това, къде играе футбол и каква ситуация е изобразена. Явно младежът се е главозамаял от популярността и парите, които получава на тази крехка възраст. Не е първият, нама да бъде и последният, но затова интереса ми към футбола напоследък спада постоянно. Прекалено много цирк и самоинсцениране, прекалено малко спорт.
Шекспир е казал: „Светът е сцена, а всички ние сме актьори“. Очевидно някои хора го приемат твърде буквално. От днешна гледна точка бих добавил, че сцената е заобиколена от огледала. Традиционните и най-вече социалните медии, където посягащите към славата и парите са в центъра на вниманието. Продукт, който трябва да изглежда качествен и оригинален, за да се продава.
Мисля си, че повечето хора с татуировки се стремят към оригиналност. Едни повече, други по-малко. Явно не им е достатъчно, че са оригинали по рождение. Както е тръгнало, в не много далечно бъдеще, хората без татуировки ще станат малцинство. Това означава ли, че те ще се превърнат в по-оригиналните?
 
Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели