Война & Мир Геополитика Пропаганда

Масовото убийство с отровен газ беше операция под фалшив флаг

Касапницата беше инсценирана от противниците на президент Асад като „Нападение под фалшив флаг“ и разпространено от „Белите каски“

Според разпространената на Запад версия, на 4 април в Кан Шейхун, в контролираната от ислямистки екстремисти сирийска провинция Идлиб, след нападение на сирийските ВВС са загинали 87 души от нервния газ зарин. Тази трагедия доведе до последния обрат в сирийската прокси война. Малко по-рано президент Тръмп беше заявил, че за неговото правителство най-важна е борбата срещу Ислямска държава и терористите от мрежата на Ал-Кайда. Асад можел да остане на поста си, докато сирийския народ чрез избори реши съдбата на президента. Въпреки това, посочвайки ужасните картини на умиращи бебета, Тръмп заповяда атаката с 59 крилати ракети срещу сирийското военно летище, от което уж е било извършено химическото нападение. САЩ, останалите държави от Г-7 и всички други противници на сирийския режим искат едно – отстраняването на Асад. Отношенията между Вашингтон и Москва достигат точка, невиждана от Студената война насам. Но от самото начало имаше съмнения около обвиненията за това брутално военно престъпление.

Както при всяко друго престъпление, тук също първо трябва да се постави въпроса: „Кой има полза“? Това със сигурност не е Асад! Войските на режима и неговите съюзници напредваха с конвенционално оръжие на всички фронтове. Защо му е на Асад, чието бъдеще благодарение на Тръмп изглеждаше сигурно, в тази ситуация да предприеме политическо самоубийство чрез употребата на отровен газ?

Единствено ислямистките екстремисти могат да имат полза от едно такова военно престъпление. Принудени да се оттеглят на всички фронтове, с прекъснати логистични и парични потоци, те дори бяха започнали да се бият помежду си. Краят на терористите изглеждаше обозрим. И тогава, чрез употребата на зарина, за един миг положението се преобръща. Терористите отново се превръщат в бунтовници, които се нуждаят от подкрепа, докато военната мощ на международните противници на режима се насочва към Асад и настоява за отстраняването му.

От Дамаск, както и от Москва, се отрича всякаква употреба на отровен газ. По-скоро е бил бомбардиран оръжеен склад на Джихадистите. При това явно са изтекли химически бойни вещества. Западни експерти отхвърлят тази версия, защото по технически причини не можело да има разпространение на зарин с толкова голям брой жертви. За това било нужно умишлено използване на химически бомби. Това потвърждава и доклад на тайните служби от 11 април, на който се позовава Белият дом.

Но въз основа на представените в него документи, Проф. Тиодор Постъл от реномирания Масачузетски технологичен институт (MIT) стига до един напълно различен резултат. Докладът на тайните служби съдържа като най-важно доказателство за нападение от въздуха снимки на експлозионния кратер, който бил образуван от хвърлената заринова бомба. Проф. Постъл обаче убедително доказва, че в действителност една граната с нервния газ е била взривена на земята чрез предварително поставен експлозив. Според неговия детайлиран анализ сирийските въздушни сили не са отговорни за инцидента, а очевидно става въпрос за инсценирано от противници на Асад „нападение под фалшив флаг“, за да бъде обвинен режима за това отвратително военно престъпление.

Тази преценка получава подкрепа от 27 бивши служители на американските тайни служби, които представляват управителния съвет на организацията „Veteran Intelligence Professionals for Sanity„. Те приканват президент Тръмп да оттегли обвиненията си към режима на Асад за употреба на химически оръжия. При това се позовават на изказвания на американски военни служители в региона, които потвърждават сирийско-руската версия за нападение срещу оръжеен склад на екстремистите.

Тук следва въпросът, как беше възможно толкова бързо вината на режима на Асад за този инцидент да бъде наложена в общественото мнение в повечето части на света. Тук „Белите каски“ играят ключова роля.

Заради геройските си спасителни операции в битките за контролираните от ислямистки екстремисти източни части на Алепо, те добиха световна популярност като „Сирийска гражданска отбрана“. Бяха отличени с Алтернативната Нобелова награда. А един филм за тази организация получи „Оскар“ за най-добър кратък документален филм. Критици ги обвиняват, че са тясно свързани с Джихадистите на Ал-Нусра – клон на Ал-Кайда. Само с подкрепата на терористите „Белите каски“ могат да произвеждат предимно пропагандни филми, които целят да оправдаят борбата срещу режима на Асад. За това биват финансирани главно от правителствата на САЩ и Англия с над 100 милиона долара.

Има многобройни примери за пропагандистки инсценировки, грешно съпоставяне и рециклиране на филми за спасителните действия.  Разпространява се винаги едно и също послание: Храбри „Бели каски“ спасяват предимно деца след нападения с варелни бомби от нечовешкия режим на Асад. При това се случва видеото от спасяването на същото момиченце да бъде използвано 3 пъти за документиране на бомбардировки в разстояние на 1 месец.

В други случаи бяха приложени предишни кадри от разрушенията в Хомс и дори от квартал на Газа, който беше бомбардиран от израелски въздушни сили, за да се покаже мащаба на разрушенията от варелни бомби в източен Алепо.

Очевидната употреба на червена боя като имитация на кръв при уж ранени деца, подсказва за инсценировки. Дори в един случай Си Ен Ен трябваше да се извини на целия свят за излъчването на едно видео за „Белите каски“, след като стана известно, че показаната в него спасителна акция е била изиграна от професионални актьори.

И в Кан Шейхун „Белите каски“ бяха обвързани с „нападението под фалшив флаг“. Те изпълниха решаващата роля, да осигурят световното медийно разпространение на отвращението от масовото убийство с отровен газ. За тази цел са били заснети и видеа, които да покажат на света, как „Белите каски“ се опитват да спасяват малки деца чрез оказване на медицинска помощ. След анализ на филмовия материал, лекари от организацията „Шведски лекари за човешки права“ стигат до заключението, че представените като животоспасяващи действия са изпълнени напълно некомпетентно от очевидно немедицински лица върху вече мъртви деца – едно чисто инсцениране за пред камерата.

Последната употреба на бойни химически вещества срещу цивилното население от противниците на Асад е най-пресният инцидент в поредица от подобни престъпления, които служеха единствено на целта, да дадат на САЩ повод за нападение срещу сирийския режим. През 2012 г. президент Обама беше заявил, че американското правителство ще отговори с военна намеса, ако бъде престъпена „червената линия“ на химическите оръжия.

Само няколко седмици по-късно в арабски медии се появиха първите информации за планирането на химически атаки, за които трябва да бъде обвинен Асад. И през март 2013 г. бяха изстреляни първите ракети с отровен газ по селището Кан ал-Асал в северната част на страната. Убити бяха над 20 човека, включително и войници на Асад. Затова изглеждаше доста съмнително, президентът да е заповядал това нападение.

Назначена беше комисия на ООН, която обаче под натиска на САЩ трябваше да установи само, дали въобще са били използвани химически оръжия, но не и от кого. След масивни усилия на Русия, Съветът за сигурност в крайна сметка изпрати нова комисия, която да разследва и въпроса за отговорността.

Тя едва беше пристигнала в столицата, когато ракети с химически вещества паднаха в райони на Дамаската Гута, които се намираха под контрола на опозицията. Данните за броя на жертвите се колебаят между 300 и 1500. Едно мащабно нападение, водено от САЩ, за разрушаване на военната инфраструктура в Сирия, беше предотвратено единствено чрез унищожаване на целия химически арсенал на сирийската армия.

Въз основа на информация от правителствени кръгове във Вашингтон, разследващият журналист Сиймур Хърш бързо стигна до заключението, че тук е ставало върос за атака „под фалшив флаг“. Това беше потвърдено от още едно изследване на Масачузетския технологичен институт.

То доказва, че противно на официалните данни на американското правителство, химическите ракети не са били изстреляни от военна база над града. Ракетите са имали обсег от максимум 2 километра и по тази причина трябва да са били изстреляни от райони, контролирани от противниците на Асад.

На този фон спешно се налага да бъде проведено задълбочено проучване на случая Кан Шейхун. Обвинението, че едно такова проучване бива възпрепятствано от ветото на Русия в Съвета за сигурност е само половината истина. Прокараната главно от САЩ резолюция, вече съдържа предварително осъждане на режима на Асад. Ако се откажат от него, съгласието на Русия би било възможно веднага.

 

автор: Проф. д-р Гюнтер Майер – директор на Центъра за изследване на Арабския свят ( гер.: ZEFAW / анг.: CERAW ) към Университет „Йоханес Гутенберг„, гр. Майнц, ФРГ

източник: www.rubikon.news