Човек & Природа

КАКВО „ДВИЖИ“ УРАГАНИТЕ И КАК ТЕ ПОЛУЧАВАТ ИМЕНАТА СИ

Ураганът „Ирма“ вилнее повече от седмица в Атлантическо-карибския басейн, но с навлизане в сушата краят му е сигурен

Ураганите са нещо обичайно в тази част на света. Не случайно има „Атлантически ураганен сезон“. Всяка година. Нещо като туристическият сезон – ту по-силен, ту по-слаб. Обичайно се изразява между юни и ноември, но пикът се случва от края на август до към края на септември. Откакто хората регистрират тези феномени, се наблюдава един абсолютен връх около 10-и септември. Само преди две седмици „Харви“ направи големи поразии в Тексас, а сегашният се казва „Ирма“ и се очаква щетите от него да надминат дори онези след предишния рекордъор от 2005 г. – „Катрина“.

Както повечето тропически циклони в този район, и „Ирма“ се „роди“ някъде навътре в океана, източно от Малките Антили. По пътя си на запад през Карибите, ураганът почти не загуби от впечатляващата си сила. В продължение на повече от 24 часа ветровете в центъра му непрекъснато духаха със скорост от близо 300 км/ч. По данни на френски метеоролози това е нов рекорд, който прави „Ирма“ най-силният измерен в Атлантика ураган.



В петък (8.9.) ураганът беше понижен от най-високата пета категория на четвърта. Но според Националния американски ураганен център в Маями си остава „изключително опасен ураган от четвърта категория“. Очаква се да достигне Флорида в неделя (10.9.).

Обикновено тропическите циклони бързо отслабват, когато стигнат до сушата. Тогава биват откъснати от енергийния им източник, топлата морска вода. Простичко казано, ураганът се захранва от така наречената латентна топлина, която се съдържа в изпаряващата се вода. Заради относително високата си температура, ветровете и ниското въздушно налягане във вътрешността на циклона, морската вода се изпарява по-бързо от нормалното. Движейки се нагоре във въртящата се буря, водните пари бързо се охлаждат и кондензират до облаци и дъждовни капки. При това отдават топлинната си енергия, която помага на урагана да прави още по-големи метеорологични пируети. Това кара още повече вода да се изпарява и да вкарва енергия в системата. Обаче тази положителна обратна връзка е възможна само над обширна водна повърхност. Тя се срива над сушата, защото липсва топлата вода.

Но това правило е валидно само, ако бурята срещне земни маси, които са по-големи от самата нея. В сравнение с диаметъра на „Ирма“ от над 400 километра Малките Антили са джуджета. Техните земни маси са прекалено малки, за да могат да прекъснат потока от водни пари към въртящите се облаци. Затова бурята не отслабна, когато премина през Източните Кариби.

След като в четвъртък (7.9.) и петък ураганът стигна до Големите Антили, неговият център не премина директно над Пуерто Рико и остров Испаньола, а се промуши с около 30 км/ч между тези два по-големи острова и британската територия Търкс и Кайкос бавно на запад. Този маршрут северно от Големите Антили спести на Пуерто Рико, Доминиканската република и Хаити разрушенията, които бяха сполетели Малките Антили, но също доведе до това, че „Ирма“ нито за миг не загуби контакт с топлите карибски води и затова не отслабна.

Как бурите получават имената си

Катрина, Сенди, Харви, Ирма…Когато се наложи да се именува някой ураган, на обикновения човек му се струва, че някой лепва на бурите имената на нехаресвани от него хора. В този дух през юли незапознати хора се възмутиха заради тропическата буря „Дон“: в името видяха ясен намек към президента Доналд Тръмп, още повече след като Националният ураганен  център определи бурята като „малка и не особено добре организирана“. Но това не е така, защото „Дон“ отдавна действително присъства във валидния за 2017 г. списък с имена, който се определя от Световната организация по метеорология. Съществуват общо 6 такива списъка, които ротират. Следователно този за 2017 ще се използва отново през 2023 г. и така нататък.

Всеки списък съдържа 21 имена, които се раздават по азбучен ред (според английската азбука). Първата буря през годината получава името, започващо с „А“, втората започва с „Б“ (В) и т.н. Логично се получават разминавания при българското произношение, както е при „Синди“ (Cindy), номер 3 за 2017 г. Решаващо при избора на имената е да са кратки и прости, защото могат да се запомнят и разграничават по-лесно, отколкото числа и географски координати.

До въвеждането на системата с имената през 1953 г. ураганите обикновено са били номерирани и в последствие наричани на местата или датите, където или когато са бушували. Отначало са били използвани само женски имена, а от 1979 г. в списъците половете се редуват. 21 имена се смятат за достатъчни, защото такъв е бил броят на бурите през най-активния до сега сезон. Буквите Q, U, X, Y и Z не се използват заради малкия брой имена, започващи с тях. Ако все пак в дадена година имената се изчерпят, следващите бури се наричат според гръцката азбука (Алфа, Бета, Гама, Делта…).

Имената на особено тежки урагани се изваждат от списъка и се заместват от други със същата начална буква и от същия пол. „Катрина“ и „Сенди“ вече са „пенсионирани“. Може би това ще се случи и с „Ирма“.

 

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели