Икономика Общество

Истината, която стои зад 40-часовата работна седмица

Искам да подчертая на любимия читател, че в редовете написани по-долу и в посочените примери умишлено не се споменава любимата ни Република. Това е така защото съвременната империя САЩ (колкото и да отричат, че са такава) крои планове за света, докато в България са се случвали други процеси. Това не означава обаче, че написаното не се отнася за обществото, в което живеем всички българи днес. Напротив това засяга всеки един от нас, откакто България следва имперското мислене на т.нар. Велики сили.

Икономическото робство или робството на възнаграждението се отнася до пълната и непосредствена зависимост на хората от заплати за оцеляване.
Въпреки че хората назад във времето е трябвало да работят, сега живеем в култура, в която сме принудени да вярваме, че имаме икономическа свобода, но малко граждани знаят, че всъщност сме обвързани в робство.
Автоматично приемаме 40-часова работна седмица с незначително почасово заплащане, като нормално, въпреки че много хора работят извънредно и все още се борят да оцелеят. Има и такива, които правят достатъчно, за да живеят комфортно, но не могат да поискат по-малко часове седмично – или ще работим 40 часа  на седмица, или изобщо няма да работим. Съгласяваме се когато ни казват какво да обличаме, ​​кога трябва да пристигнем и да си отидем от работа, кога имаме право да ядем и дори кога да използваме тоалетната. Как сме допуснали да разрешим това?
40-часовата работна седмица се появява по време на Индустриалната революция във Великобритания, когато в един момент работниците трудейки се от 10 до 16 часа дневно започват да протестират. Работните условия за американците също започват да се влошават и през 1836 г. сформираните трудови движения започват да изискват 40-часова работна седмица. Гражданите са били толкова претоварени, че един осемчасов работен ден е бил лесно приет от всички. Тази система вече не е необходима в наши дни, ако изобщо някога е била, но все пак я приемаме поради влиянието на нашето капиталистическо общество.
Съществуват много фактори, допринасящи за настоящата ни икономическа система и продължаващото приемане на 40-часовата работна седмица, като трите основни фактора са консуматорството, инфлацията и дълга. Първо, важно е да разберем какво представлява инфлацията, как тя работи, и как това води до дълг.

ИНФЛАЦИЯ:

За да ме разбере читателя ще разгледаме господстващата парична единица „цар долар” и се пренасяме там където се създават доларчетата, а именно Федералният резерв на Америка.

Да кажем просто, че правителството на САЩ се нуждае от средства за военните действия, които е планирало през следващата година. Те искат от Федералния резерв заем, а Фед се съгласява да купи облигации от правителството в размера на искания заем. След това правителството на САЩ отпечатва купчина хартийки, които се казват „Държавни ценни книжа“, докато в същото време Федералният резерв отпечатва друга купчина хартийки, които познаваме като пари. Търговията се прави между правителството и Федералния резерв – облигации за пари, а правителството на САЩ директно депозира тези новоотпечатани пари в друга банка, която на свой ред ги облага с такси и лихви. Воал’я, парите са създадени от въздух.
Този процес вече се осъществява по електронен път и сега само 3% от парите са във физическа форма, а останалите 97% съществуват в компютрите, проблемът в това, е че по един или друг начин изчерпва стойността на долара. В един момент валутата беше обезпечена със злато. Това даваше на парите стойност, но сега стойността им се доверява на Федералния резерв, който няма морални възражения за намаляване на тази стойност чрез отпечатване на повече пари (легална фалшификация). Федералният резерв създава пари, които правителството на САЩ е обещало да върне.
Системата работи по същия начин и с частните банкови заеми към гражданите. Всеки път, когато се случи такава сделка, тя намалява стойността на действителната валута и по този начин имаме инфлация. Това, което е можело да се купи с 1$ през 1913 г. изисква $ 21.60 през 2007 г. Това е девалвация от 96% от създаването на Федералния резерв. Как това води до икономическо робство? Чрез дълг, който инфлацията е предизвикала.

ДЪЛГ:

Тъй като парите се създават чрез заеми, това означава, че те се създават чрез дълг. Парите са равни на дълга, а дългът е равен на парите. Така, че колкото повече пари има, толкова повече дълг се трупа и обратно. Какво означава това, ако някак си правителствата и всеки гражданин по света са в състояние да изплатят тези заеми в един ден, няма да има физически пари в обръщение. Цялата система рухва.
Лихвата също играе важна роля в това уравнение. Когато вземете заем и банката ви дава пари, които технически не съществуват, те очакват да плащате допълнителна лихва за това. Ако взетите пари идват от Федералния резерв, от къде идват парите за лихвите, които трябва да върнете?

Отговорът е от никъде.

Това означава, че независимо от всичко, нацията никога няма да може да излезе от дълга, и точно това е целта на тази щателно организирана система. Като хвърляне на монета, някой някъде винаги ще фалира, за да компенсира лихвата, която се плаща с още повече дълг. Докато народът потъва все по-надълбоко, нараства цената на живот и икономическото оцеляване става все по-трудно. Това отчаяние за оцеляване, съчетано с факта, че сме родени в тази система, в крайна сметка ни кара да приемем 40-часовата работна седмица без да се замислим и за момент.
Сега разбираме елемента, който ни принуждава да приемем нещата, но как 40-часовата работна седмица облагодетелства банките и корпорациите? В края на краищата, проучванията показват, че средният офис работник получава по-малко от три часа работа в 8-часова работна смяна, а според докладите корпоративните печалби се покачват, докато заплатите намаляват. Корпоративните печалби са на най-високото си ниво от 85 години насам, така че защо не плащаме повече като работим по-малко и предоставяме допълнителни работни места на тези, които се нуждаят от тях? Това ни води до консумацията.

КОНСУМАЦИЯ:

Консуматорството се определя в речника като: убеждението, че е добре хората да харчат много пари за стоки и услуги. В един момент от време това убеждение може да е вярно, но с настоящата капиталистическа система и с цената на живота, консуматорството започна да оказва отрицателно въздействие върху нашето общество, особено когато вземаме предвид инфлацията и нарастващия дълг. Колкото повече купуваме, толкова повече захранваме корпорациите и банките, които от своя страна ни тласкат към икономическо робство.

От 1800 г. и Индустриалната революция „потребителите“ харчат по-големи суми пари за фриволни покупки. Това прекомерно удовлетворение е подхранвано от корпорациите, използващи комерсиализма (отношението или действията на хора, които са силно повлияни от желанието да печелят пари или да купуват стоки, а не от други ценности) като инструмент. Психологическите намеци са били заровени в подсъзнанието на обществото от поколения насам чрез реклами на потребителите, които в крайна сметка са довели до определени навици и вярвания. Някои примери са:

„Купете сега платете по-късно“ – General Motors Acceptance Corporation (GMAC) стартира този начин на мислене, когато е създаден през 1919 г. и започва да насърчава даване на заеми на хора, които купуват коли. Американците в крайна сметка започнаха да използват новите кредитни планове за почти всичко.

„В крак с модата“ – Обикновено се смята, че е началото на американската потребителска култура, този начин на мислене започва, когато GM представи годишната промяна на автомобилния модел. Хората искаха да имат най-новия модел всяка година и скоро тази идея се разпространи. Повечето от нас, независимо дали искаме да си признаем или не, познават този манталитет. Вместо да запазим стария си тостер, който работи перфектно, искаме новия модерен модел от неръждаема стомана в ретро стил, защото изглежда добре на кухненския ни плот.

„1929-1945 Депресия и война“ – Скоро след Депресията дойде Втората световна война, по време на която рекламодателите обещаха, че продуктите ще бъдат на разположение, когато има мир. В резултат на това клиентите (потребителите) се стремяха да поемат разходите веднага след края на войната.

„Мир“ – Когато приключи войната, потребителският оптимизъм и икономическият ръст доведоха до победа.

„Заредете ги!“ – Кредитните карти бяха популяризирани за първи път през Diners Club – компания, която предлага безплатни карти, обслужващи заможни и пътуващи лица от цял ​​свят. Други компании последваха това и започнаха да рекламират кредитните карти като „устройство за спестяване на време“, а не като начин за харчене на пари.

„Повече е по-добре“ – През 70-те години компаниите започнаха да изпращат кредитни карти на тези, които не са ги поискали. Сега хората имаха средства да получат екстравагантни предмети, които преди това не можаха, макар че вложиха много в колосални дългове. Конгресът скоро трябваше да регулира бума на кредитните карти и да забрани изпращането на карти на тези, които никога не са ги поискали.

Компаниите във всички видове индустрии заемат огромен дял от общественото желание да бъдат безгрижни с парите си и поощряват този навик на непредвидени или незначителни разходи, когато могат. Например, в документалния филм The Corporation, маркетинг психолог обсъди метод, който използвал за увеличаване на продажбите и  включвал насърчаване на децата да накарат родителите си да купят играчки. Проучванията показват, че 20% до 40% от покупките от този вид са резултат от това, че децата са натяквали на родителите си.

40-часовата работна седмица е най-доброто средство за корпорациите да поддържат тази култура на прекалено снизходителни разходи. При сегашните ни условия на труд хората сме принудени да имаме личен живот вечер и да отсъстваме през деня. По-склонни сме да харчим повече за развлечения и удобства, защото рядко имаме свободно време. Когато имаме време за себе си, обикновено е краткотрайно и в крайна сметка се оказва, че пренебрегваме дейности като разходки, упражнения, четене, медитация, спорт, хобита и т.н. – защото те отнемат твърде много време.

„Съвършеният“ потребител работи на пълен работен ден, печели „справедлива” сума пари, отдаден е на свободното си време и по някакъв начин го прави всеки месец. Дори и тези, които не печелят достатъчно, понякога се оказва, че харчат пари за ненужни стоки по неправилни причини.

Както и да гледаме на това трябва да признаем, че сме се превърнали в нещастно, безсмислено и преработено общество. Купуваме глупави предмети, които ни доставят няколко минути щастие, преди да се отегчим и да продължим напред. Чувстваме нужда да сме в крак с модата или да изпълним детската си мечта, когато сме вече възрастни. Скриваме нашата несигурност, избягваме проблемите и заместваме психологическите потребности с материални елементи. Чрез ограничаване на свободното време на обществото, хората ще плащаме повече за удобство, удовлетворение и всяко друго облекчение, което можем да си купим.

Поддържането на Света нездравословен е станало изключително изгодно за големите корпорации и до момента техните усилия са се отплатили прекрасно. Нашето общество се превърна в индустрия, подхранвана от икономическо робство, и консумацията е ключов фактор в тази корумпирана система – върху която хората пряко влияят.

Потребителите сме единствените, които можем да спрем да консумираме нерационално.

ТИ ЕДИН ОТ ТЯХ ЛИ СИ?

 

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели

Източници:

Cain, David. True Activist. Dec 7, 2014. (http://www.trueactivist.com/your-lifestyle-has-already-been-designed-the-real-reason-for-the-forty-hour-workweek/)

Graph supplied by: (http://economagic.com/)

Jones, Shannon. World Socialist Web Site. Dec 4, 2014. (http://www.wsws.org/en/articles/2014/12/04/wage-d04.html)

Mt. Holyoke College Research Study. American Consumerism and the Global Environment. 2009. (http://www.mtholyoke.edu/~kelle20m/classweb/wp/index.html)