Икономика Общество

Инфлацията: симптом или болест?

Инфлацията, този термин се използва навсякъде и означава увеличаване на количеството пари в обръщение и банкови депозити. Но днес хората използват термина „инфлация“, за да се позовават на явлението, което е неизбежна последица от нея, това е тенденцията на покачване на всички цени и заплати. Резултатът от това опустошително объркване е, че не е останало никакво условие да се обясни причината за това повишение на цените и заплатите.

Накратко, това, което днес се нарича инфлация, е общото покачване на цените, което всъщност е само резултат от инфлацията.

Следователно всичко, което допринася за повишаването на цените, сега се нарича инфлационно. Освен това се смята, че ако тази инфлация се повиши над определено ниво – например 2%, тогава тя е „прекомерна“ и трябва да й се противодейства.

По този начин спадът на безработицата или повишаването на икономическата активност се възприемат като потенциални инфлационни тригери. Някои други причини, като покачването на цените на суровините или заплатите на работниците, също се считат за потенциална заплаха, ако инфлацията надхвърли „целевия“ процент.

Ако инфлацията наистина е само общо покачване на цените, тогава защо се притесняваме за това? Какъв вид щети може да нанесе?

Според популярния начин на мислене, общото увеличение на цените води до спекулативно изкупуване, което генерира прахосване.

Също така се твърди, че инфлацията на цените намалява реалните доходи на пенсионерите и на лицата с ниски доходи и води до неправилно разпределение на ресурсите.

Въпреки всички тези твърдения относно страничните ефекти на това, което те определят като инфлация, популярното мислене не ни казва как се причиняват всички тези лоши странични ефекти.

Защо общото нарастване на цените би навредило на някои групи хора, а не на други? Защо общото увеличение на цените трябва да отслаби реалния икономически растеж? Или как инфлацията води до неправилно разпределение на ресурсите?

Освен това, ако инфлацията е просто покачване на цените, със сигурност е възможно да се компенсират нейните лоши странични ефекти чрез адаптиране на доходите на всички в икономиката в съответствие с това общо повишение.

След като обаче се установи, че инфлацията всъщност е увеличаване на паричното предлагане, всички горепосочени въпроси лесно могат да намерят отговор.

Забележете какво не казваме. Не казваме, че инфлацията е повишение на цените, причинено от покачването на паричното предлагане.
Забелязваме, че увеличаването на паричното предлагане е в състояние да замени нищо за нещо. Това отклонява истинското богатство от генераторите на богатства към притежателите на новосъздадените пари.

Това увеличение на паричното предлагане, а не на промените в цените, е това, което задейства неправилното разпределение на ресурсите.

Освен това бенефициентите на новосъздадените пари (т.е. пари от „въздух“) винаги са първите получатели на пари и затова могат да отклонят по-голяма част от богатството към себе си.

Покачването на количеството пари означава покачване на търсенето на блага от страна на тези хора които първи придобиват новите парични знаци, което от своя страна означава, че цените на тези блага ще бъдат по-високи от това което те биха били иначе. При размяната на новите парични единици между индивидите (купувачи и продавачи) повече и повече цени се покачват. Тук следва да припомним определението на цена като разменно отношение. От тук следва, че всички цени не могат да се покачат едновременно, тъй като една и съща парична единица не може да участва едновременно в размени срещу всички останали стоки. Неедновременното и неравно покачване на всички цени води до преразпределителни ефекти на богатство. Богатството на първите получатели на новите пари е непременно по-голямо от това, което би било ако количеството пари не се бе покачило. Богатството на последните получатели на новите пари, точно обратно, е по-ниско от това, което би било иначе.

Преразпределителните ефекти на богатство са премълчани, а те са основни, за да се разбере институционалният кадър, в който се наблюдава постоянен ръст на цените.

Тук е необходимо да се разграничат 2 вида паристокови пари и книжни пари. Стоковите пари (злато, сребро или каквото и да е друго благо, за което има и индустриално търсене) биват произвеждани по силата на същите принципи, по които се произвеждат и всички други блага, а именно доброволно асоцииране на производствени ресурси. Покачване на количеството пари е възможно само ако предприемачи успеят да привлекат повече работна ръка и производствени фактори при конкурентна среда.

Производителят на хартиени пари, т.е. съвременните централни банки, не подлежи на тези ограничения, и с голяма лекота може да произведе нови банкноти или да кредитира сметките на търговските банки – действия, които не подлежат на физически ограничения.

Предвид тези основни различия напълно основателно е под инфлация да се разбира само и единствено покачването на количеството хартиени пари, тъй като покачването на количеството стокови пари не се различава от производството на повече обувки, столове, книги, или компютри.

Освен това реалните доходи не попадат в резултат на повишаването на цените като цяло, а поради увеличаването на паричното предлагане, което води до непродуктивно потребление. С други думи, инфлацията (т.е. увеличаването на паричното предлагане) подкопава производството на реално богатство, което с течение на времето намалява жизненото равнище на отделните хора.

Общото увеличение на цените, което се проявява след увеличаването на паричното предлагане, е индикация, че е налице ерозия на покупателната способност на хората.

В този случай това не е симптом на болестта, а самата болест, която причинява физически увреждания. По същия начин не общото повишение на цените, а увеличението на паричното предлагане (т.е. инфлацията) е това, което причинява физическите щети на генераторите на благосъстоянието.

Автор: Frank Shostak

Източници: https://mises.org https://wikipedia.org