Медии Общество

Имат ли медиите власт?

Днес на всеки му е ясно, че медиите не просто отразяват света, а и го променят. Обаче на никого не е ясно, на къде води това. Положението е объркано. Това започва още при латинското понятие „медиум“, което означава както скромно предаване на информация, така и желание да бъдеш център на внимание. Най-хубавото, което може да се каже за медиите е, че винаги ги е имало – ако прибавим и пещерните рисунки на древните хора. Все пак, модерните медии се различават от старите със своята натрапчивост. Сега те присъстват не само в пещери, музеи и библиотеки, а навсякъде в ежедневието. И това означава, че имат власт. Но каква е тази власт?

Медийна власт на първо място е господството върху подбора на новини от цялото количество събития. Вестници и телевизии ни внушават, че това, което съобщават, било най-важното за деня. Но доказателство за компетентност при селекцията липсва – „от опит“ било. Как стоят нещата в действителност, се вижда от това, че в медиите нямаше признаци за настъпването на най-значителните исторически събития през последните десетилетия – например доброволното завръщане на Испания към демокрация, краят на Апартайда в ЮАР почти без кръвопролития, падането на Берлинската стена, разпадането на Съветския съюз, финансовата криза, Арабската пролет. Освен това, големите медийни организации ни обсебват не само с това, което „предават“ (или не), а още повече с дръзка реторика и афектиращи картини.

И властта на медиите расте. Причината за това беше описана още в далечната 1977 г. от един политик, който трябва да знае за какво говори: „Самият факт, че много от случващите се неща, изобщо се случват, само за да намерят място в пресата, показва какво влияние върху хода на събитията има тя“ (Валтер Шеел, президент на ФРГ 1974-1979 г.). Това не включва ли и тероризма, сиреч: Няма тероризъм без медиите? Във всеки случай новините не „растат в гората“, а се произвеждат индустриално като облеклото и биват насочвани все повече към избрани целеви групи. Достатъчен е един поглед към будката за вестници. Днес медиите създават значимите личности и ги смачкват, когато пожелаят. Политикът, който не получава медийно пространство, има нищожни шансове. Това отслабва – да не говорим за безупречно функциониращите медии при диктатура – и  демокрацията, защото е известно, че журналистите не се избират от народа. Те не носят отговорност пред никого, освен най-много пред закона. И въпреки това, се очаква от нас да вярваме, че една власт, която няма контролна инстанция над себе си, се самоконтролира и не злоупотребява с властта си? Това навярно би било за първи път в историята.

Мощни глобални телевизионни канали могат да се похвалят с милиардни приходи, защото подвижните кадри повишават зависимостта на консуматора: той не може да прелисти страницата, трябва да „излежи“ времето, включително рекламите. Стойността на новината пада, фиктивни материали заемат все повече място в програмата. Кой диктува тук, знаят само вътрешни хора. Световната филмова индустрия вече прави годишен оборот колкото бюджета на някоя държава, например Гърция с близо 100 милиарда Евро (само дето няма дългове).

Дигиталният бранш, с още по-успешните си интерконтинентални производители на хард- и софтуер, интернет-портали и мрежови оператори, съвсем подсилва усещането, че властта експандира в посока фикция и субективиране. Бутонът „харесва ми“ похищава информацията и я подчинява на мнението. Не знанието е сила, а мнението оценява и обезценява знание. В този вторичен свят явно цари породата на имащите мнение. Настроението е добро, музика оформя фона. Търговци на потребителска информация извършват статистическата оценка и дефинират интересите на хората. Крие ли се зад интерактивния капан едно навлизане в самопричинена безгласност? Напредък ли е това или промяна в бизнес-модела на медиите?

Един античен мит: Богът Аполон си имал в Тесалия любовница на име Коронис, която забременяла от него. Когато веднъж заминал за Делфи, Аполон оставил при Коронис една красива бяла врана. Но Коронис скоро си намерила друг любовник и, когато бялата врана видяла това, отлетяла към Делфи, за да съобщи на Аполон. Той много се ядосал, прокълнал враната и направил перата на нея и всичките й наследници черни. Казал й, че вместо да очаква награда за вестта, е трябвало да избоде очите на любовника.

Показателен е психологическият образец в тази история: Враната не действа, а само съобщава. Става въпрос за някакъв вид бягане от отговорност. От една страна враната трябва да изключи естественото чувство за съпричастност, иначе би се намесила или поне би предупредила Коронис за последствията. От друга страна враната трябва, въпреки това, да е в състояние да прецени емоционалното значение на вестта, иначе изобщо не би отлетяла. Явно враната страда от едностранна духовна парализа. За нея новината е по-важна от реалната ситуация, накратко: Тя е просто доносник. Принципът на враната гласи: Изрежи емоцията от умиращото тяло на емпатията, за да се направиш на важен. В това се състои нейната субективна полза. Враната е един символ, а принципът й може да бъде използван за описване на медийния свят чрез една народна мъдрост: „Когато двама се карат, третият ги снима и продава филма“. Субективният страничен ефект – вдигането на шум и прах – за третия всъщност е главното събитие. Спорът е само повод. От това произлиза забележителният цинизъм, характерен за медиите и блогърската сцена.

Спорът е естествена енергия, като електричеството. Така, както човек някога е укротил светкавицата и е научил да насочва електрическия поток, така сега се учи да улавя емоционалната енергия, та дори изкуствено да я създава, за да накара – с помощта на „напрежение“ – емоционалния поток да му служи. Армии от сценаристи, дизайнери и подвластни на маркетинга водещи, превръщат тази психофизика в управляемо внимание. Едно приложение изпитваме при рекламните паузи в програмата, които прекъсват възбуденото внимание и улавят „освободената“ емоция, за да я насочат в друга посока. Разбира се, че този метод е приложим и политически. Предпоставка за „емоционалната търговия“ е само един спор или конфликт, или поне противоположни симпатии; а едва ли има новина и филмова сцена, която не съдържа тези елементи.

Светкавичното нарастване на медийната власт е от техно-психическо естество и се състои в масовата достъпност на емоционализирано внимание, което може да бъде мобилизирано във всеки един момент, сравнимо с бойната готовност от  предишни времена. Изследванията показват една значителна готовност за участие в дарителски кампании, както и за линчуване на момента – и двете крият заплаха. Борбата за формати и пазарен дял ще бъде използвана за допълнително разширяване на границите на поносимото. Възможно е скоро да видим на живо екзекуция, аранжирана като „културен репортаж“ от някоя „дивашка“ държава. Целта е публичността  като чисто медиен продукт и човекът в режим на стендбай. Варианти за приложение ще се намерят.

Мрачни изгледи? За щастие още съществува човекът, който ползва медии не като заместител на света, а като инструмент, за лични и професионални нужди. Известно е, че още първобитните хора са експериментирали с ирационалното, а историята помни редица поврати. Препоръчва се внимателно наблюдение на събитията. Преди около 200 г. физикът Лихтенберг пише: „Сега опитваме навсякъде да разпространяваме мъдрост. Кой знае, дали след няколко стотин години няма да има университети, които опитват да върнат старото незнание“. Вероятно е бил прав, защото сякаш медиите искат да сложат началото.

Автор: Клаус фон Велзер

Източник: www.gazette.de

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели