Икономика Общество

ЗАВЕЩАНИЕТО НА ВАРВАРИТЕ

Фирмите за дялови инвестиции като KKR едно време бяха мошениците на Уол Стрийт. Днес вече са признати величини във финансовия свят. Сега основателите предават бизнеса на следващото поколение.

Когато през февруари 2014 г. Супер Боул се провеждаше на стадион „МетЛайф“, пред вратите на Ню Йорк, двама мъже седяха един до друг в изисканата част на стадиона. Всеки от тях олицетворяваше по свой начин лудите 80 години на Уол Стрийт: Хенри Кравис, милиардер и един от основателите на финансовия инвеститор Kohlberg Kravis Roberts (KKR), и актьорът Майкъл Дъглас, който през 1987 г. изигра главната роля на финансовата акула Гордън Геко в класиката „Уол Стрийт“.

Кравис е смятан за един от примерите за образа на Геко, но преди всичко играе главна роля в една книга за същата ера, която още в заглавието си намеква за безскрупулността на финансовите играчи: „Barbarians at the Gate“ (Варвари пред портата) е историята на битката за враждебно изкупуване на американския конгломерат RJR Nabisco, която през 1989 г. KKR спечели за 25 милиарда долара. Това беше кулминацията на една до тогава непозната вълна от кредитно-финансирани враждебни поглъщания, с която Кравис и партньорите от KKR станаха богати.

Събирането на поостарялите Уол Стрийт-икони предизвика голям шум. Дори вестник „Ню Йорк Таймс“ реши, че си заслужава да бъде отразено. Но срещата на двама възрастни любители на футбола с полугола глава (Кравис) и сива брада (Дъглас) символизираше също и промените в бранша. Кравис и Дъглас, които са приятели от ученическа възраст, вече не принадлежат към младите лъвове на 80-те, а отдавна са част от естаблишмънта.


Кравис и Дъглас


Основаната преди около 40 години фирма KKR се е превърнала в един от най-големите световни инвеститори. Компанията управлява активи на стойност почти 140 милиарда долара. Над 100 предприятия с общо близо 1 милион служители са нейно притежание.

Днес почти никой не нарича такива фирми варвари, ловци на предприятия или както е прието в Германия – скакалци. Наложилото се, невинно наименование е Private Equity (дялов капитал). Кравис и други финансови инвеститори, като главният му конкурент Стивън Шварцман от Блекстоун Груп, успяха да изгладят грубия имидж. В последно време се представят на общестото като спасители на предприятия и благотворители. Това важи както за бизнеса, така и за социалните им ангажименти. Кравис е превел 3-цифрени милионни дарения на болници, университети и културни учреждения. Тук-там се появяват критики към бранша – заради ниското облагане на печалбите, високите комисиони и извънредните дивиденти, които компаниите за дялов капитал си отпускат за сметка на погълнатите фирми. Но ролята на Private Equity в икономическия цикъл е широко приета.

Кравис вече мисли за завещанието си. „Искам KKR да ни надживее, както беше при Голдман Сакс – каза той в едно интервю миналата година. Корените на Голдман се простират назад до брокерската фирма за дългови разписки, която германският имигрант Марк Голдман основава в Ню Йорк през 1869 г. Той вкарва зет си Самюел Сакс в бизнеса 13 години по-късно. Днес Голдман Сакс вече не е семейна фирма, а една от най-значимите банки на света и член на реномирания индекс Дау Джоунс.

Тази седмица самата KKR направи една важна крачка по този път. Над 70-годишният Кравис скицира заедно със съоснователя и съуправителя си Джордж Робъртсън предаването на ръководството в ръцете на следващото поколение. Двамата основатели, които са братовчеди и се познават добре от детски години, запознаха двама мъже в средата на 40-те с управлението на компанията. „Става въпрос за бъдещето и за това, да се убедим, че имаме правилния колектив и правилната структура, за да можем да служим на нашите клиенти и партньори през идните десетилетия“ – съобщиха Кравис и Робъртс.

Ако всичко върви по план, един ден KKR ще бъде една съвсем нормална финансова компания без дръзки характери, които вдъхновяват филмови или книжни сюжети. Кравис нарича този процес институционализиране. Въпреки това, един гладък преход към следващата генерация съвсем не е безопасен. Според проучване на Harvard Business School основателите на фондове за дялов капитал получават по-високи възнаграждения от другите партньори, които са се присъединили по-късно. Когато се оттеглят от фирмата, трябва да се направи ново споразумение за разпределяне на печалбите и това може да предизвика конфликти.

Освен Кравис и Робъртс, сред основателите на KKR през 1976 г. беше и Джероум Колбърг. Починалият преди 2 години на 90-годишна възраст Колбърг е бил шеф на двамата братовчеди в инвестиционната банка Беър Стърнс. Той напуска през 1987 г. заради различия и основава своя фирма. Но тримата заедно са сочени за пионери на кредитно-финансираното изкупуване, което тогава официално става известно като Leveraged Buy-out (LBO).

Бизнес-моделът е относително прост. Private Equity-фирмите събират пари от инвеститори, към които спадат предимно пенсионни и университетски фондове, други институционални инвеститори и дори частни лица. Това е собственият капитал. Допълнително се заемат пари от банки или се емитират облигации, тоест чужд капитал. С тези средства купуват фирми и ги препродават след известно време – обикновено 7 години – на друг инвеститор или фирма, на която това й пасва на стратегията. Друга алтернатива е изкарването на закупената компания на борсата.

Критиката и варварският имидж се дължат главно на началния период. След успешното изкупуване, части от придобитата фирма биваха продавани много бързо, за да се обслужват големите задължения, имаше уволнения и преструктуриране. Дори представители на бранша признават, че подходът преди е бил груб. Дейвид Рубенстийн, съосновател на KKR-конкурента Карлайл, казва без заобикалки, че в началото само печалбата е имала значение. Съкращенията на работници или преместването на работни места в чужбина са им били безразлични. Но междувременно браншът се опитвал да бъде „добър гражданин“ – дори високите печалби все още да играят важна роля.

За разлика от ранния си период, днес фондовете за дялов капитал се намесват значително в управлението на активите си, за да повишат дивидентите. За тази цел KKR е привлякла редица бивши топ-мениджъри за консултанти, които разполагат с финансова експертиза и оперативен опит. В този списък присъстват хора като бившият директор на инвестиционната банка Морган Стенли Джон Мак и бившият шеф на машиностроителя Кетърпилър Джеймс Оуенс.

KKR и другите големи фирми като Блекстоун дори вече не са чисти Private Equity-компании, защото този бизнес е твърде  цикличен. От 80-те години до сега, браншът премина през две тежки кредитни кризи. Затова Кравис, Шварцман и компания от известно време залагат на диверсификация. Така искат да привлекат дългосрочно ориентирани инвеститори, които залагат на постепенно нарастващи, по-малко колебливи печалби. За да генерира постоянен поток от комисиони, KKR междувременно инвестира в енергия, инфраструктура и недвижимости. След финансовата криза 2007/2008 големите компании от бранша пристъпиха в полета, които преди това бяха запазени за класическите инвестиционни банки. Така през 2010 г. KKR привлече от Голдман Сакс един висококачествен отбор търговци на ценни книжа, защото след тогавашната реформа на финансовия пазар банката загуби правото на собствена търговия.

KKR експандира също в търговията с облигации и бизнеса с емитиране на ценни книжа. Традиционно специализирана в изкупуването на по-големи и утвърдени фирми, от няколко години KKR се ангажира и с растежен капитал, тоест осигурява капитал на предприятия, които са излезли от стартовата фаза. Глобално опериращата фирма KKR, която има 19 представителства на 5 континента, вижда шансове за финансиране на начинания в Европа, които желаят да растат извън граница. KKR иска да помогне на такива фирми също с експертиза и контакти към други фирми от портфолиото си, които могат да станат клиенти или партньори.

Така например KKR асистира на малката франкфуртска технологична фирма Араго при разширяването на нейното присъствие в Америка и при запълването на мениджърски позиции. Когато Крис Боос, основателят на Араго, наскоро направи презентация на тема „Изкуствен интелект“ при KKR в Ню Йорк, присъстваше и Дейвид Петреъс, който слушаше концентрирано. Петреъс, бивш 4-звезден генерал и директор на външноразузнавателната служба ЦРУ, със съответните отлични връзки към военните, бизнеса и политиката, също е на заплата в KKR.

Кравис, синът на петролен инженер от Оклахома, успя да се изстреля като ракета във високата орбита на обществото. С милионни дарения той се погрижи името му повече да не бъде съпоставяно с варварин. Кравис, чието състояние се преценя на 5 милиарда долара, още през 1988 г. дари 10 милиона на Mount Sinai Medical Center, чиято детска клиника от тогава носи неговото име. През 2014 г. заедно със съпругата си Мари-Жосе подписаха чек за над 100 милиона долара в полза на специлизирания в ракови заболявания Memorial Sloan Kettering Center.

Кравис заема позиция на съветник в калифорнийския колеж Claremont McKenna, където той и Робъртс са учили. След дарения за над 85 милиона долара, множество сгради и програми там носят името му. „Наградата Хенри Р. Кравис за лидерство“ например се присъжда на водещи личности от организации с нестопанска цел. Изтъкнати културни организации също се намират в списъка с даренията: Ню Йоркската филхармония, Музеят на модерното изкуство, Карнеги Хол. Кравис живее също като съперникът си Шварцман в апартамент на Парк Авеню, номер 740. Сградата се смята за най-добрия адрес в Манхатън. Не можеш да се изкачиш по-високо в Ню Йоркското общество.

Подобни истории не са изключение в американския бизнес свят. Идустриалци като Андрю Карнеги или Джон Рокфелер също са били заклеймявани в началото като „барони-разбойници„, преди да останат в историята като благотворители. Бил Гейтс, основателят на софтуеърния гигант Майкрософт, който със фондацията си иска да избави света от глада, преди е бил прочут с толкова безкомпромисни бизнес-методи, че в края на 20 век картелните служби са обмисляли разбиването на Майкрософт.

Избраните наследници на Кравис и Робъртс се казват Джоузеф „Джоу“ Бей и Скот Нътол. Известни са в бранша, все пак двамата работят повече от 20 години за KKR. Биографиите им се четат като типичните кариери на интелигентни финансови мениджъри. Бей има диплома от елитния университет Харвард, започнал е кариерата си в Голдман Сакс и след това изгради бизнеса на KKR в Азия. Нътол е завършил университета на Пенсилвания и е стартирал при Блекстоун, преди да развие в KKR нови дейности като партньорствата с хедж фондове и търговията с облигации. На Уол Стрийт Нътол е прочут също с телефонните конференции с аналисти, които KKR провежда всяко тримесечие след собственото си листване на борсата през 2010 г. Но докато двамата се превърнат в мотив за папараци, вероятно ще мине време. Освен това Кравис и Робъртс още не са съобщили точна дата за оттеглянето си. Старите господари явно още се наслаждават на ловуването.

 

Автор: Норберт Кулс

Отпечатано във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ на 23.07.17

 

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели