Война & Мир Геополитика

ЕДИН КУП БУРЕТА С БАРУТ

На днешния ден преди 70 години Индия получи независимостта си. Политическите и религиозните конфликти все още не са отстранени или омиротворени

На 15-и август 1947 г. Индия стана независима. Великобритания освободи колонията си. На части: Британска Индия беше разделена на мюсюлманския Пакистан и Индийския съюз. Лорд Маунтбатън (1900-1979) съобщи точната гранична линия едва на следващия ден, когато самият той – между другото вуйчо на принц Филип, съпруга на кралица Елизабет II – вече не беше вицекрал на Индия, а само генерал-губернатор на новата държава. Първият резултат от разделянето на Индия бяха бягство и прогонване на около 20 милиона души със стотици хиляди мъртви. Идеята, чрез създаването на две отделни държави да бъдат прекратени конфликтите между мюсюлмани и индуси, се беше провалила. От едно буре с барут се бяха получили две бурета.

При това новите владетели нито в Пакистан, нито в Индия не бяха особено религиозни. Предвид на различните религии в Индия, това сякаш беше най-добрият вариант за страната. Но и Мухамад Али Джина (1876-1948), основателят на Пакистан, който беше извоювал от британците собствени мюсюлмански държави в западна (Западен Пакистан) и източна Индия (Източен Пакистан – от 1971 г. Бангладеш), се беше оженил за парсийка – той беше исмаилит – против волята на двете семейства и партията си. Историята на двете държави би могла да се опише като един процес, при който „Среднощните деца„, както е заглавието на прекрасния роман на Салман Рушди за разделена Индия, постоянно се радикализират и използват насилие, вместо да намерят покой по домовете си. Докато един ден стоят лице в лице като ядрени сили.

Катализатор за колонии по цял свят

Освобождаването на Индия постави началото на края на колониализма. Това, че Великобритания – победила във Втората световна война – трябваше да се откаже от Индия, беше своеобразен сигнал. За освободителните движения и за колониалните сили. Едните и другите започнаха да се приготвят за битка. И двете страни бяха твърдо решени, да не се предават. През 1954 г. Франция загуби Индокитайската война, а през 60-те години почти всяка година най-малко по една държава успяваше да се отскубне от оковите на европейския си господар. 15.08.1947 е една от най-важните дати в историята на света.

В продължение на векове завоевателите на Индия са идвали от северозапад. Иракски араби, мамелюци и туглуци – първоначално тюркски роби, пущуни от Афганистан. До 1835 г. официялният език в Индия е бил персийският. Векове на ред териториите на днешна северна Индия, Пакистан и Афганистан са били подчинени на един владетел. Гробът на основателя на Моголската империя например не се намира в Делхи, а в Кабул. Това не означава, че Индия има експанзионни намерения в тази посока, но обяснява защо елитите на Ню Делхи много внимателно наблюдават случващото се там.

В лицето на Нарендра Дамодардас Моди (роден 1950) през 2014 г. един радикален индуски политик стана министър-преседател на многоетническата държава. Той беше първи министър на федералния щат Гуджарат, когато през февруари 2002 г. се стигна до размяна на насилие между мюсюлмани и индуси. През 2005 г. САЩ отказаха да му издадат виза заради неговата „Отговорност за нарушаване на религиозната свобода„. Решаващи за спечелените с абсолютно мнозинство избори бяха както масивното настояване на Моди за една индуска държава Индия, така и икономическите успехи на Гуджарат.

„Индия на първо място“ е девиза на Моди. Наблюдателите на индийската политика бяха учудени, че прясно избраният премиер предприе над 40 чуждестранни посещения и при това положи много усилия да спечели подкрепата на САЩ. И действително изглежда, че междувременно Америка започва да предпочита Индия пред стария си съюзник, дълбоко потъналия в тероризъм Пакистан.

Разбира се, че Индия продължава внимателно да наблюдава Пакистан, най-опасния си съсед. Но икономическата заплаха идва главно от Китай. Това не се дължи само на милионите евтини продукти, които наводняват пазара. Китайската експанзия има много по-голям мащаб. Китай строи пристанища в Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка и Пакистан. Това са съседи на Индия, които тя смята за своя зона на влияние. Китай има много ефективен, голям флот, Индия тепърва го изгражда. Китай се нуждае от функционираща връзка със страните от  Персийския залив, Индия се опитва да й попречи. В отговор на започнатото от Китай разширяване и модернизиране на пакистанското пристанище Гвадар в близост до Персийския залив, Индия оголемява своето пристанище на Арабско море в Карвар, щата Карнатака. На масивното строителство в Кяукпю (Мианмар), където Китай инсталира и тръбопроводи, Индия отговаря с изграждането на свой пристанищен и енергиен комплекс в отдалеченото само на 60 километра Ситве. Битката все още е твърде неравна. Например: Китай строи всяка година толкова километра пътища, колкото Индия има всичко на всичко.



Ако всичко това вече ви изглежда достатъчно сложно и даже опасно, трябва да ви напомня, че милиони бангладешци бягат към Индия, и че Индия, Пакистан и Китай се намират в териториален спор за Кашмир. От десетилетия. Да не забравяме и 20 до 50-те хиляди маоистки наксалити, които оперират в югоизточна Индия.

Индия може да принадлежи към най-бързо растящите икономики и в сравнение с Пакистан да бъде фактор на стабилност. Но истината е, че Индия не е сигурен пристан нито за своите 154 милиона мюсюлмани, нито за своите жени, от които през 2011 г. по една е била изнасилвана на всеки час. Свободната Индия от ден на ден става по-несвободна. Индийският субконтинент, който не може да бъде разглеждан без Афганистан и Пакистан, без Бангладеш и Кашмир, без Тибет и Непал, със сигурност геополитически принадлежи към по-малко стабилните области на света.

 

Автор: Арно Вилдман

Отпечатано във в-к „Франкфуртер Рундшау“ на 15.08.17

 

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели