Война & Мир Геополитика

Геополитика – световната шахматна дъска Част I-ва

Спокойно може да се каже, че нещата, които са се случвали още преди няколко хилядолетия и начина, по който географските карти са се променяли във времето, имат нещо общо с геополитика. Но едва ли тогавашните завоеватели са имали ясен план къде отиват и какво ги очаква там – начинанията им са приличали по-скоро на авантюризъм. Целта е била завладяването на земи и плячкосването на някой друг сандък злато или сребро, а цената – много трупове и страдание. Развитието на човешката цивилизация води до натрупването на знания, умения, опит, технологии и усъвършенстване на държавното изкуство. За съжаление не може да се каже, че чувствително се е повишила стойността на човешкия живот, поне що се отнася до жертвите от по-слабата страна.

Макар, че явлението геополитика днес все още е доста мъгливо и търпи различни интерпретации, мисля, че е важно всеки, който иска да разбере света, да си го запише в тефтерчето и да изучава механизмите му.

Общата дефиниция определя геополитиката като съвкупност от пространствени външно-политически действия на влиятелна държава в рамките на дадена геостратегия. По-тясното научно значение сочи към политическото тълкуване на географски дадености. Звучи абстрактно и безобидно, но не е, защото главните действащи лица, особено най-силните, са дали куп примери за безкомпромисност в използването на политически, икономически и военни похвати в името на поставената цел.

Около 1900 г. завършва картографирането на земното кълбо и по същото време за първи път се заговаря за геополитика. Прави го шведският  държавник и учен Рудолф Кйелен в публикация  за научен журнал през 1899 г. Кйелен е вдъхновен от работата на германския зоолог и географ Фридрих Ратцел, който през 1897 г. реформира политическата география, възприемайки държавите като “живи организми”, които се намират в постоянна борба за жизнено пространство. Според него ключът за оцеляване и напредък на една нация са експанзията и миграцията. В завладяването на по-слаби държави той вижда изражение на естествения подбор, като смята обществествени, политически и културни особености за второстепенни. До тогава политическите географи се задоволявали главно със събирането на статистически данни за икономиката, демографиятя и политиката на дадена страна. Ратцел се възмущава от непълнотата на политическата география и в този й вид направо я нарича неполитическа. Като пример използва работата на свой колега относно британската колония Гибралтар, в която се съдържала всевъзможна информация, но никъде не се споменавало за функцията на крепостните съоръжения и контролирането на морското стеснение от страна на Великобритания. Същите забележки прави за Малта, Кипър, Суез, Сингапур, Хонгконг и редица други места със стратегическо морско разположение, на които британците по това време поддържат флот, складове за въглища и други помощни съоръжения. Във всичко това Ратцел вижда политическа функция – осигуряване на морското господство на Обединеното кралство.  Рудолф Кйелен използва този модел и стига до заключението, че Великите сили трябва да експандират, ако искат да разгърнат потенциала си. По-късните публикации на смятания за германофил шведски учен, предлагат Германия за център на един Северно-Германски държавен съюз, който да се простира от Хамбург до Багдад и намират широк отзвук и симпатизанти в страната около края на Първата световна война. Те оказват голямо влияние и върху формиращата се малко по-късно германска геополитика.

“Морската сила” срещу “Земната сила”

За бащи на англо-американската геополитика се смятат американският контра-адмирал Алфред Тейър Махеан и английският географ Халфърд Макиндър. Те се различават от Ратцел и Кйелен по това, че не разглеждат държавата като жив организъм, а формулират геостратегиите си на базата на исторически анализи. Но двамата си приличат по това, че формулират стратегии, макар и противоположни, за морска хегемония – Махеан за бъдещата американска, а Макиндър за тогавашната британска.

Започналият военната си кариера по време на американската гражданска война Махеан е бил по-скоро военен стратег и писател, отколкото учен. През последните две десетилетия на 19 век, посвещава работата си на убеждението, че Съединените щати се нуждаят от мощен Военно-морски флот. Според него, само така може да се осигури успех на “Доктрината Монроу”, тоест на американската независимост от европейските сили. Махеан вижда в собствената “плаваща армия” не само отбранително средство срещу морски блокади, но и приканва за офанзива, като разработва стратегии за намаляване на британското влияние в Карибския и Тихоокеанския регион. Настоява за американски  контрол върху вече планирания Панамски канал и създаването на бази в Куба, Пуерто Рико, Хавай, Самоа и на Филипините. Усилията му се увенчават с успех и публикуваната му през 1890 г. книга “Въздействието на морското господство върху историята” намира приложение в американската външна политика, оформяйки съвременната доктрина за морско превъзходство.

Изходната позиция на Халфърд Макиндър е различна – през 1887 г. става доцент по география към Оксфордския университет, с което достига възможно най-високата позиция за географи в тогавашна Великобритания. През 1892 г. е сред основателите на Университет Рединг, през 1893-а на Географската асоциация, чийто председател е от 1913-а до 1946-а, а през 1895 г. участва в създаването на Лондонската икономическа школа (London School of Economics – LSE), като в периода 1903-1908 г. е и неин директор.

За разлика от Махеан, Макиндър е на мнение, че ерата на морската мощ е прехвърлила зенита си и “Колумбската епоха”, а с това и британското господство върви към своя край. През 1904 г. развива тази своя “пост-колумбска” концепция в труда си “Географският център на историята”, централна част от която е т.нар. “Хартленд-теория”. Чрез нея Макиндър прогнозира зараждането на една “земна сила”, която ще измести “морската сила”. Той разделя света на 3 области. Като отличен географ, не му е трудно да забележи, че Европа, Африка и Азия оформят един континентален блок, който представлява голяма част от сушата на планетата. Освен това, тази част разполага с болшинството от човешките и природните ресурси – нарича я “световен остров”. Периферно разположените Британски и Японски острови нарича “вътрешни” или “маргинални”, а двете Америки, Австралия и Океания – “външни, изолирани острови”.

Отчитайки развитието на технологии като парната машина, железницата, електричеството и автомобила, Макиндър отдава главно значение на потенциала на Евразийската земна маса. В нейният център – между реките Волга и Янгце, Хималаите и Арктика, той дефинира най-важната зона. Сърцевината на Евразия (Хартленд) според него е най-голямата заплаха за почти тривековната универсалната британска хегемония, защото по това време Британия не е способна да я контролира. Макиндър предрича, че силата, която успее да организира тази област, да изгради необходимата пътна инфраструктура, да я индустриализира  и да постигне висока степен на икономическо проникване в съседните региони, има най-големи шансове да господства върху “световния отров”, а от там и върху останалия свят.

През 1919 г. излиза втория главен труд на Макиндър “Демократични идеали и реалност”, в който постфактум се разглежда  първия от 1904 г. след края на Първата световна война и сключването на Версайския мирен договор. Въпреки настъпилите промени авторът не отстъпва от първоначалната си теория и формулира по-късно широко цитираната фраза:

Който владее Източна Европа, владее “сърцевината”.

Който владее “сърцевината”, владее “световния остров”.

Който владее “световния остров”, владее света.

Макиндър е на мнение, че Германия е можела да го постигне, ако е била насочила цялата си мощ в източна посока и, че Атлантическите сили съвсем за малко са се разминали с тази заплаха благодарение на Първата световна война. Той си позволява да прогнозира, че това няма да е завинаги – не на последно място заради Версайския договор, който смята за опасен за Европа.

Въпреки, че Макиндър е разбирал работата си като предупреждение за Великобритания, тя не получава подобаващо политическо внимание там. Въпреки това и до днес се смята от мнозина за “вероятно най-значимата идея в историята на геополитиката”, предлагайки широка теоретична основа за следващи разработки.

Следва продължение…..

автор: Руси Русенов

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели