Общество Политика

Всяка прилика с действителни лица не е случайна

Типология на българските избиратели

Днес милиони българи по целия свят отново ще се запътят към „храмовете на демокрацията“, които за един ден се помещават в училища, кметства, читалища, посолства, консулства и други налични постройки. Също милиони по една или друга причина ще се откажат от това си право или както не малко хора погрешно смятат – задължение. Тъй като живеем в привидно свободно, демократично и капиталистическо общество, и всеки индивид наблюдава света от собствената си камбанария, е ясно, че могат да се формулират множество подбуди както за гласуване, така и за негласуване. Интересуват ме и двете страни, затова ще причисля негласуващите към избирателите. Те също избират – в случая да не гласуват – и имат разбираеми причини за това. Ще се опитам накратко да опиша основните типове, като комбинации между тях не са изключени.

  1. Идеолозите – това са хора, които подкрепят определена идеология и припознават дадена партия в нея. Те са част от така наречения твърд електорат, членуват в партията и са й верни цял живот, дори да им е донесла разочарования. За тях партията винаги има право и фамилното обкръжение обикновено е със същите убеждения, но не се стремят към политическа кариера.
  2. Кариеристите – също принадлежат към твърдия електорат, но не е задължително да са особено идеологизирани, макар че членуват в партии. Те просто приемат партията като работодател и се стремят чрез нея да си изградят кариера. Нерядко започват пътя си в младежките партийни структури.
  3.  Опортюнистите – са водени от личен интерес за запазване или подобряване на собственото професионално и финансово положение, или това на близък човек. Възможно е да носят някои белези на 1 и 2, но кариерата/бизнесът им (или на близкия) не са пряко свързани с никоя партия. Сондират внимателно възможностите и променят преференциите си според случая. Не ги интересува обществото и идеологиите, не са лоялни към партии и гласуват по изгода.
  4. Оптимистите – предимно по-млади и рационални хора, с доза наивност и ентусиазъм. Желаят положителни промени, вярват в добрината и поправимостта на хората. Интересуват се от политика и проучват „политическия пазар“, за да намерят подходящо решение. Гласуват по съвест.
  5. Спортистите – това са хората със спортен дух, които искат непременно да са сред победителите, тоест гласът им да „влезне в парламента“. Не се интересуват усилено от политика и гласуват за големи партии или техни кандидати, за които прескачането на изборната бариера изглежда сигурно, дори да са имали предпочитания към по-малки (нови) партии с лоши изгледи относно изборната бариера.
  6. Отегчените – предимно в средна или напреднала възраст, ентусиаризирани в началото на „прехода“, но разочаровани в последствие. Вече не се интересуват особено от политика, но чувстват, че е някак си грешно да не гласуват. Избират хаотично, въз основа на спонтанни пориви или предишни политически убеждения това, което смятат за „най-малкото зло“.
  7.  Протестиращите – изпитват силна неприязън към определена политическа сила или личност и гласуват за основния опонент, за да я накажат. Има и друг вариант – в знак на протест към големите партии (статукво), се гласува за някоя малка (нова). И в двата случая политическите убеждения са второстепенни или липсват.
  8. Купените – известно е, че ги има и защо ги има. Знае се и колко струват.
  9. Омерзените („гъбарите, рибарите, ловджиите…“) – са обидени и отвратени от политическата класа. Използват фразата: „Всички са маскари“. Смятат, че изборите се манипулират и не вярват, че гласът им може да промени нещо. Спряли са да се интересуват от политическия живот и да гласуват.
  10. Възпрепятстваните – колкото и банално да звучи, има хора, които биха желали да гласуват, но нямат физическа възможност да го сторят. Било заради болест, работа, пътуване, грижи за друг човек или просто са в чужбина и няма избирателна секция наблизо.
  11. Революционерите – смятат цялата политическа система за сбъркана и не желаят да я легитимират с гласа си. Имат либерални възгледи и отхвърлят партийния модел. Застъпват се за пряка демокрация.

Получиха се 11 типа, като последните 3 не гласуват. 4 от тях започват с „О“ и бих казал: „О-о-о-о, избори“! Честито на победителите!

автор: Руси Русенов

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели