Начин на живот Човек & Природа

ВСИЧКО СЕ ВЪРТИ ОКОЛО СОБСТВЕНИЯ ПЪП

Норман Фостър построи новия кампус на Apple в Купъртино

Стийв Джобс не е сред живите едва от 6 години, но житейската му история отдавна е преминала в царството на митичното. Популярните представи, редовно разпалвани от Холивуд, са превъздигнали живота на предприемача-визионер и го разказват като поредица от непрестанни вдъхновения, които са променили света.

Една от тези истории звучи така: През лятото на 2004 г. Джобс се разхожда с главния си дизайнер Джонатан Айв в лондонския Хайд Парк. От приказка на приказка, двамата стигат до дискусия за фирмения кампус в калифорнийското градче Купъртино – една сбирка от пръснати, зле пасващи една към друга сгради. Нищо от това не отговаряло на естетиката на Apple. Резултатът от тогавашния разговор е новата главна квартира на фирмата, в която тези дни се нанасят 12 000 служители. Това е последният взаимен проект на Айв и Джобс, и както всички предишни идеи на извънземния дизайнерски дует, в Apple-митологията се счита за революция.

На пръв поглед новият кампус почти не прилича на класическия предграден офис-парк с разпръснати сгради и огромни автопаркинги. Амбицията, да дефинира нови стандарти, се забелязва във всеки детайл на сградата, която е проектирана от британеца Норман Фостър в партньорство с Apple.

Ниската пръстеновидна постройка с вид на космически кораб цели да внуши сплотеността на Apple-колектива. Никоя част от архитектурата не трябва да разделя или напомня за йерархия. Всички, включително шефовете, работят в открити модулни помещения, които са изградени главно според функционалността – и как иначе? По желание на Айв, в рамките на работния ден служителите трябва да могат да се движат из цялата сграда, в зависимост от това, с кого работят в момента. Само той и отделът му за разработки се усамотяват зад млечно стъкло.

Значението на личната среща се подчертава от няколко огромни места за срещи по подобие на италиянските пиаци или античните форуми. В кафетерията и атриума има място за почти целия персонал, а намиращия се отвън паркинг ще може да се ползва както един университетски кампус.

Всичко това е толкова зелено, че още е съвсем рядко за офисни постройки. В 4-етажната сграда няма асансьори, нужната енергия се добива от слънцето и се управлява чрез микротехнологии. Температурата не се поддържа изкуствено на едно ниво, а може да се движи в определен интервал според външните условия. За транспорта върху кампуса са предвидени електромобили и велосипеди.

Паметник за един мит

В лицето на архитекта Норман Фостър Apple е ангажирал един от глобалните играчи. Не само санирането и реконструкцията на Райхстага в Берлин или проектирането на Комерцбанк Тауър във Франкфурт донесоха на Фостър световен престиж. Още от 80-те години бюрото на британеца, подобно на Apple, изгражда своя високотехнологичен имидж.

Планирането и изпълнението, които продължиха около 8 години, се предполага, че струват 5 милиарда долара и се характеризират с обсебеност към детайлите, която е обичайна за Фостър и пословична за Apple. Тимът на Айв се меси с изнервящ перфекционизъм в работата на архитекта чак до дръжките на вратите. Както е обичайно за проекти от такъв мащаб и за глобално опериращи архитектурни бюра, заради строежа Фостър откри свое представителство в Сан Франциско.

Размерът на участието на дизайнерите от Apple е разбираем – все пак сградата трябва да олицетворява духа на фирмата. „Искахме да подходим към архитектурата точно както към продуктовия дизайн“ – каза Джони Айв пред „Уол Стрийт Джърнъл„. За „кораба-майка“ на Apple би трябвало да важат същите дизайнерски принципи, както за MacBook Air.

С това строителство Apple последва други технологични гиганти като Facebook, Amazon и Google, които в момента също си строят шикозни квартири. Facebook е ангажирал калифорниеца Франк Гери, Google Бярке Ингелс Груп от Копенхаген, а Amazon строи в центъра на Сиатъл огромни стъклени глобуси с покрита тропична гора. Браншът захвърля бунтарския си имидж и се приспособява към обичаите на останалия икономически свят. Отминаха времената на гаражите и таванските апартаменти.

Но с това расте и скептичността спрямо прокламираните принципи на тези фирми – на първо място, да направят по-добър живота на клиентите си. Специално новият Apple-кампус беше обект на остра критика. „Това е нещото, което богатите и влиятелните правят от времето на пирамидите“, заяви пред Уол Стрийт Джърнъл урбанистката Луис Мозинго от Калифорнийския университет в Бъркли. „Строят сгради, които демонстрират властта им“.

Това със сигурност не е някакво ново познание. Но за някои критици, новият кампус на Apple е подозрителен по една друга причина. Facebook, Google и Amazon демонстрират поне някакво усещане за застроените райони, сред които поставят сградите си. Facebook например наскоро прибави към главната си квартира десетки хиляди жилища и инвестира в обществения транспорт. А кампусът на Apple остава напълно изолиран. Част от персонала трябва да пристига от отдалечения 70 км Сан Франциско. Това до някъде кара еко-имиджа на фирмата да изглежда като камуфлаж. Жилищното пространство и транспортните проблеми просто не интересуват Apple. „Построиха една сграда с формата на огромен пъп“, закачливо написа „Wired Magazine„, „в който сега се взират колективно“.

Остава впечатлението, че „корабът-майка“ на Apple е преди всичко един паметник за мита Стийв Джобс. И така поне в архитектурата се потвърждава подозрението, че Apple просто не успява да излезе от сянката на Джобс.

 

Автор: Себастиан Мол

Отпечатано във в-к „Франкфуртер Рундшау“ на 09.08.17

 

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели