Общество Политика

Що е то ВЛАСТ?

Обществото е продукт на човешкото действие. Човешкото действие се насочва от идеологии. Следователно обществото и всеки конкретен порядък в обществените дела е резултат от идеологии; идеологиите не са, както твърдят марксистите, продукт на определено състояние на обществото. Разбира се, човешките мисли и идеи не са достижения на изолирани индивиди. Мисленето също успява единствено чрез сътрудничество. Никой индивид не може да постигне напредък в разсъжденията си, ако е принуден да започва от самото начало. Човек може да напредне с мисленето си, само защото усилията му се подпомагат от предишните поколения, които са формирали инструментите за мисълта, понятията и терминологиите, и са повдигнали проблеми за размисъл.

Всеки социален ред е бил обмислен и планиран, преди да бъде реализиран. Това предшестване във времето и логиката на идеологическия фактор не означава, че хората са правили пълни планове за социалната система така, както го правят утопистите. Онова, което трябва да се обмисли и се обмисля предварително, не е съгласуването на индивидуалните действия в интегрирана система на социална организация, а действията на индивидите по отношение на другите хора и на вече формираните групи от индивиди по отношение на другите групи. Преди един човек да помогне на друг да отсече дърво, подобно сътрудничество трябва да бъде обмислено. Преди да се извърши натурална размяна, трябва да съществува самата идея за обмен на стоки и услуги. Не е необходимо участниците да осъзнават факта, че подобна взаимност води до установяването на социални връзки и до появата на социална система. Индивидът не планира и не изпълнява действия, целящи да изградят общество. Неговото поведение и ответното поведение на околните съставляват социалните групи.

Всяко съществуващо обществено състояние е продукт на предварително обмислени идеологии. В рамките на обществото могат да се появяват нови идеологии, да заместват старите и така да преобразуват социалната система. Но обществото винаги е плод на идеологии, които го предшестват времево и логически. Действието винаги се насочва от идеи и реализира онова, което мисленето преди него е планирало. Ако придадем плът или човешка форма на понятието за идеология, можем да кажем, че идеологиите имат власт над хората.

Власт е способността или силата за насочване на действия. По правило приписваме власт само на човек или група хора. Следователно дефиницията за власт е: силата да се насочват действията на другите хора. Онзи, който притежава власт, я дължи на дадена идеология. Само идеологиите могат да дадат на човек силата да влияе на избора и поведението на другите хора. Човек може да стане лидер, само ако се опира на идеология, която прави другите хора сговорчиви и отстъпчиви. Следователно властта не е нещо физическо, материално, а морален и духовен феномен. Властта на краля почива върху признаването на монархическата идеология от страна на неговите поданици.

Човекът, който използва властта си, за да ръководи държавата, т.е. социалния апарат за принуда, управлява. Управлението е упражняване на власт в политическа система. Управлението винаги се основава на власт, т.е. на силата да се насочват действията на други хора.

Разбира се, възможно е да се установи едно правителство върху насилственото подтискане на несъгласните. Отличителна черта на държавата и правителството е, че прилагат насилствена принуда или заплаха за такава срещу хора, които не са готови да отстъпят доброволно. И все пак подобно насилствено подтискане също се основава на идеологическа власт. Онзи, който иска да прилага насилие, има нужда от доброволното сътрудничество поне на няколко души. Индивид, който напълно зависи единствено от самия себе си, никога не може да управлява единствено чрез физическа сила. Той има нужда от идеологическата подкрепа на група, за да подчини други групи. Тиранът трябва да има свита от привърженици, които да се подчиняват доброволно на неговите заповеди. Тяхното спонтанно подчинение му дава механизма, от който има нужда, за да завладява други хора. Дали ще успее или не в крайна сметка зависи от числените съотношения между двете групи – на онези, които го поддържат доброволно, и на другите, които със сила принуждава да се подчинят. Макар и един тиранин да може временно да управлява с помощта на малцинство, ако това малцинство е въоръжено, а мнозинството не е, в дългосрочен план едно малцинство никога не може да задържи мнозинството в подчинение. Подтиснатите ще се надигнат на бунт и ще отхвърлят игото на тиранията.

Една стабилна система за управление трябва да почива на идеология, призната от мнозинството. „Реалният“ фактор, „реалните сили“, които лежат в основата на правителството и дават на управниците възможността да използват сила срещу несъгласни малцинствени групи, като цяло са идеологически, морални и духовни. Управници, които не са успели да осъзнаят този първи принцип на управлението и, опирайки се на уж непобедимостта на въоръжените си сили, са пренебрегвали духа и идеите, в крайна сметка са бивали помитани от своите противници. Тълкуването на властта като „реален“ фактор, който не зависи от идеологии, често срещано в много трудове по история  и политика, е погрешно. Терминът „Realpolitik“ има смисъл само ако се използва за обозначаване на политика, която взима пред вид общоприети идеологии, противопоставена на политика, основана на идеологии, които не са достатъчно признати и следователно не могат да поддържат трайна управленска система.

Онзи, който интерпретира властта като физическа или „реална“ власт, и смята насилственото действие за самата основа на правителственото управление, разглежда нещата от тясната перспектива на офицерите с ниски звания, натоварени с командването на армейски подразделения или полицейски сили. На тях им се поставят определени задачи в рамките на господстващата идеология. Техните командири им поверяват войници, които са не само екипирани, въоръжени и организирани за битка, но са и пропити с духа, който ги кара да се подчиняват на дадените заповеди. Командирите на такива подразделения смятат моралния фактор за даденост, тъй като самите те са проникнати от същия дух и не могат дори да си представят различна идеология. Силата на една идеология се състои именно във факта, че хората й се подчиняват без никакво колебание и скрупули.

За държавния глава обаче нещата стоят различно. Той трябва да се стреми към съхраняване на морала на въоръжените сили и на лоялността на останалата част от населението. Моралните фактори са единствените „реални“ елементи, които могат да осигурят продължаване на властта му. Тя ще се разклати веднага щом идеологията, която я поддържа, започне да губи силата си.

Малцинствата също понякога могат да осъществят завоевание чрез по-добри военни умения и така да установят управление на малцинството. Такъв ред обаче не може да трае дълго. Ако победителите в последствие не успеят да превърнат системата за управление със сила в система за управление въз основа на идеологическо съгласие от страна на управляваните, те ще рухнат в следващите сблъсъци. Всички победоносни малцинства, които са установявали трайна управленска система, са успявали да го постигнат чрез бавно установяване на идеологическо господство. Легитимирали са превъзходството си било като са приемали идеологиите на покорените, било като са ги преобразували. Където нито едно от двете не е ставало, подтиснатото мнозинство се е отървавало от подтисническото малцинство или чрез открит бунт, или чрез мълчаливото, но неумолимо въздействие на идеологическите сили. Много от великите завоевания в историята са успели да се утвърдят, защото завоевателите са влезли в съюз с онези класи сред завладяното население, които са били поддържани от господстващата идеология, и така са се превърнали в легитимни управници. Такава е била политиката на татарите в Русия, на турците в дунавските княжества и до голяма степен в Унгария и Трансилвания, и на британците и холандците в Азия. Сравнително незначителен брой британци са били в състояние да управляват стотици милиони индийци, тъй като индийските князе и аристократите-земевладелци са гледали на британското управление като на средство да запазят привилегиите си и са му давали цялата подкрепа, която общоприетата идеология в Индия е давала на собственото им върховенство. Индийската империя на Англия е била стабилна, докато общественото мнение е одобрявало традиционния социален ред. Pax Britannica запазва привилегиите на князете и земевладелците и защитава масите от агонията на войните между княжествата и на войните за наследство вътре в тях. В наши дни настъплението на подривни идеи от чужбина сложи край на британското управление и заплашва вековния социален ред в страната.

Победоносните малцинства понякога дължат успеха си на технологично превъзходство. Това не променя ситуацията. В дългосрочен план не е възможно по-добрите оръжия да се опазят от членовете на мнозинството. Не екипировката на въоръжените сили, а идеологическите фактори са запазили британците на власт в Индия. Общественото мнение в дадена страна може да бъде идеологически разделено така, че нито една група да не е достатъчно силна, за да установи трайно управление. Тогава се появява анархията и революциите и гражданските войни стават постоянни явления.

източник: HUMAN ACTION: A Treatise on Economics, Ludwig von Mises, Published 1949 by Yale University

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели