Война & Мир Общество

Великото общество

Не всяко междучовешко отношение е социално отношение. Когато човешки групи се нахвърлят едни върху други във война или в стремеж към пълно изтребление, когато хората се сражават с други хора толкова безжалостно, колкото смазват опасни животни и растения, между воюващите страни има взаимодействия и взаимовръзки, но не и общество. Обществото е съвместно действие; сътрудничество, в което всеки участник вижда успеха на другите като средство за постигане на своя собствен. Битките, които първобитните орди и племена са водили помежду си за места за водопой, лов и риболов, за пасбища и плячка, са били безжалостни войни на унищожение. Били са тотални войни. Такива са били и първите срещи през ХІХ век на европейците с аборигените в новозавладените територии. Но още в първобитното време, дълго преди момента, в който историческите хроники започват да говорят, започва да се развива и друг начин на действие. Дори по време на война хората съхраняват остатъци от установените преди това социални връзки; когато воюват с хора, с които никога преди не са имали никакъв контакт, те започват да взимат пред вид идеята, че между човешките същества, независимо от непосредствената им вражда, е възможно покъсно постигане на споразумение и сътрудничество. Войните се водят, за да наранят врага, но враждебните действия вече не са безмилостни в пълния смисъл на думата.  Воюващите страни започват да спазват известни ограничения, които не бива да се прекрачват във войната срещу хора, за разлика от тази срещу животни например. Над неумолимата омраза и беса на разрушението и унищожението започва да се издига обществен елемент. Появява се идеята, че всеки човешки противник трябва да се разглежда като потенциален партньор за бъдещо сътрудничество, и че този факт не бива да се пренебрегва при провеждането на военни операции. Войната вече не се смята за обичайно състояние на междучовешките отношения. Хората признават, че мирното сътрудничество е най-доброто средство в борбата за биологическо оцеляване. Дори можем да кажем, че веднага щом хората разбрали, че е по-печелившо да поробят победените, вместо да ги убиват, воините, макар и още във война, вече са мислели за идващия мир. Поробването било до голяма степен предварителна стъпка към сътрудничество. Възходът на идеята, че дори и на война не всяко действие е позволено, че има легитимни и нелегитимни военни действия, че има закони, т.е. обществени връзки, които са над всички народи, дори над тези, които в момента воюват помежду си, в крайна сметка довела до Великото общество, обхващащо всички хора и всички народи. Различните регионални общества се слели в едно световно общество.

Воюващите страни, които не водят войната дивашки, а според „човешки“ и социални правила за воюване, се отказват да използват определени методи за разрушение, за да получат същите отстъпки от страна на враговете си. Докато такива правила се спазват, между противниците съществуват социални връзки. Самите враждебни действия са не само асоциални, но и антисоциални. Не е уместно да определяме термина „социални взаимоотношения“ по такъв начин, че да включваме и действия, които целят унищожаването на други хора и осуетяването на техните действия. Където единствените връзки между хората са тези, насочени към взаимно унищожение, не можем да говорим нито за общество, нито за обществени връзки. Обществото не е просто взаимодействие. Взаимодействие, и то двустранно, съществува между всички елементи на вселената: между вълка и овцата, която той разкъсва, между бактерията и човека, когото тя убива, между падащия камък и предмета, върху който пада. Обществото обаче винаги предполага хора, които си сътрудничат с други хора, за да могат всички участници да постигнат собствените си цели.

източник: HUMAN ACTION: A Treatise on Economics, Ludwig von Mises, Published 1949 by Yale University

Ако харесвате статията, моля споделете я с вашето семейство и приятели